автор: vetrilo

когато денят превали и се мръкне,
сред сенките на нощта,
ще ме търсиш в мъглите до съмване
дойде ли есента.

ще се взираш в лицата на хората
забързани в сивия ден,
ще ме виждаш в забравени спомени
отдавна погребани в мен.

ще си спомняш мириса на косата ми,
ще ме викаш тихо навън,
ще се питаш била ли съм някога
или си ме имал насън...

и ще броди душата ти търсеща,
ще ме помни навеки, даже и след,
когато няма да има завръщане
от студа проникнал завинаги в теб.