автор: aspirinC

Мисля за теб.
И ми липсваш.
Понякога.
Най-често вечер.
По време на залеза.
Мислите се сблъскват.
Една във друга.
И катастрофират.
Пристига линейка.
Здравият разум хваща юздите.
Управлява.
Подрежда.
С кадифена ръка.
В желязна ръкавица.
Никой не му обръща внимание.
Той получава инфаркт.
Не, бе, жив е.
Но е на легло.
На командно дишане.
Движението е забранено.
Всички мисли се спотайват.
До второ нареждане.
Когато ще са построени магистралите.
И ще се движат в строг порядък.
И няма да се случват катастрофи.
Тогава няма да ми липсваш.
Защото няма да мисля за теб.
Защото няма да мисля изобщо.