автор: bROkO

очите ти
ме пробиват,
думите ми изтриват
и не бива
заради мислите криви
огънят между нас
да изстива.
имаш дива коса,
две вкусни зърна
и в моята празна глава
тези неща
бавно превръщат
всяка невинна игра
в недовършена буря.

виж,
небето вече
умира.

уж всичко е същото.
само ти си различна,
като проклятие
по мене запратено,
леко лирично.
и съдбата си мисли:
"колко типично,
а той вярва, че е
толкова лично.."

тогава добричката, стара
изтъркана вяра
страховете затваря
и ме поглежда
под вежди
със крива усмивка -
"за тебе и прочее
няма почивка".

но ти не ме слушай,
бъди мой наркотик
и давай ми дозата,

без стандартните трикове,
незaличима,
като татуировка във мозъка.