автор: dobilz

Не съм за последно на тази Земя!
Ще ме връща Бог още хИляди пъти,
докато се науча сама как да простя
предателствата на най-ближните си.

Докато се науча да давам и едната си риза
(защото друга Той не ми даде),
и изчезне до капка дързоста ми да искам
добро и за мен, щом добро правя.

Да подлагам грижливо и другата буза
без да стискам юмруци със ярост
и когато в очите ме лъжат красиво
аз да вярвам, на всички да вярвам...

Да спра да Го моля за по-лесен път
щом все ме захвърля в дълбокото.
Да не питам защо е за низшия дух
Раят, щом дал ми е мозък.

Да се науча смирено да скланям глава
когато децата ми нямат вечеря,
а някои похотливо слага ръка на коляното ми
- да съм мъдра в смирението!

И когато ми взема, и когато боли
да Му вярвам, че го прави от обич,
да cе моля мен - слабата да прости...
Май от Дявол си по страшен, Боже!