Искаш за теб да напиша куплети.
Казваш: "Нали затова си поет.
Толкова много жени са възпети -
ти не написа за мен нито ред."
Може би права си. Толкова време
моите мъжки капризи търпиш.
Животът ти с мен е и радост, и бреме,
и отговорност - както твърдиш.
Аз съм с изменчив и труден характер.
Зная това и ти сторвам поклон.
Ти ме възпираш, щом хукна по вятъра
и ме обичаш, макар ветрогон.
Някога груб съм - ти ми прощаваш.
Сприхав съм - ти отговаряш ми с такт.
Лошите мигове бързо забравяш,
а любовта ми признаваш за факт.
Всичко, което до днес съм написал,
аз от сърце подарявам на теб.
Твоя е всяка задъхана мисъл!
Всеки изстрадан до болка куплет!