автор: yd

Стара като кенарен плат от раклата
(всъщност не, само конец съм от него)

запазен в пространството
между нас -
както рибата разпознава рибата в прилива,
и няма нужда от нищо друго, знаеш -
мога да те бележа и в костите ти
без допир,
(впрочем
ти и сам си
го правиш).

Толкова нежно се движа из стаята -
мека като копринен конец и
безчувствено неучастваща.