автор: vasildinkov

По нея сме се запътили аз и ти ...
вървим устремени от жажда за нас самите окрилени ,
вървим и не спираме , ще плуваме ако трябва до безкрая ,
но нека да достигнем сърцата си ..

Те са толкова толкова далече ,
ето там е края на началото ,
каква илюзия създадохме си ,
и самички вярваме си вече .

Дори невъзможното възможно ,ще е вече ,
запътили се по пътеката към луната ....