автор: Dadali

Настла пътеката към сърцето си
със счупени стъкълца -
извървях я боса,с усмивка.
Застла леглото ни
с бодли от рози -
превърнах ги в нежни листенца.
Видях старите ти рани -
излекувах ги.
Прибра си всичките думи-
давах ти от моите.
Поиска да те науча
да вярваш в любовта.
Научих те.
Повярвах,че вече вярваш.
Тогава си отиде.