автор: Vedrin

Мечтаем, но мечти не получаваме.
Пътуваме - не стигаме до края.
В желание да вземем се раздаваме.
Живеем в ад с надеждата за Рая.

А той така библейски запечатан е,
че гробищата скоро стават прицел.
Опашка дълга. Чакаме ли, чакаме
мигът във който робът става птица.

Избягва ни смъртта. Не ни е времето.
Присмиват ни се в гробищата плочите.
Каква утеха! Да си носим бремето
и всичката горчилка да си лочим...

Какво пък? Съществува тънък смисъл -
конец от вяра в черга от страдание.
Божественият в скръб ни е орисал,
за да послуша нашето ридание.

Божественият в мрак ни е затворил,
за да изпита нашето копнение.
Орисани ли? Вижте по-нагоре!
Там свети Слънце и блести Спасение!

2006 г.