автор: cat

Рано сутрин,
когато морето е още студено
и по него се плъзгат
слънчево-сънени жълти лъчи,
потърси ме сред дюните,
вперила поглед в спокойни вълни.
Косата ми, неприбрано-разрошена,
а ръцете - треперят от хлад,
очите ми си приказват със изгрева,
устните - твоето име в мантра мълвят...

Рано някоя сутрин,
когато бризът не хапе, а гали,
когато всички са още заспали,
когато съм още сънено-нереална ...
на земята нестъпила,
за душата ти - гладна...
Намери ме сред пясъчни дюни
и целувай ме нежно-засрамено
в недоспалия сутрешен юни,
покори душата и предизвикай ума ми -
тялото в транс ще последва
всяка музика на твоите струни ...


Рано някоя сутрин
намери ме сред пясъчни дюни...