автор: ma_gi

Беше време,когато ти се страхуваше,
че за мен си пустиня безводна.
Същността ти разтърсваше всяко мое пътуване.
Аз не можех да ти помогна!
В свойте мисли ме виждаше в пясъчна буря-
уморена,посърнала,жадна,
как протягам ръце към миражи забулени,
как измамни любови ме грабват...
Ала аз съм пребродила много пустини и знам
колко трудно във тях се намира
даже глътка вода.И,че пътят до там
се открива с изнурително взиране.
Ти да пия ми даде, любов с пълни шепи-
във оазис за мен се превърна,
затова с всички пътища мои нелеки,
аз отново при теб се завърнах.