автор: henryoliver

Във синьо светло.
Всичкото ми се буди.
Тялото ми става.
Прави първите няколко крачки.
- Здрасти Хенри - казва прозорецът.


Кафе и цигара.
Черна чаша,
черен пепелник,
пепел и дим.
/Това ли ще остане след .../
Да, идват въпроси тогава...
- Здрасти ден!
Въпроси.
Отново.
Като сенки.
Като сиво небе,
като в миг,
като жълта светкавица,
като гръм,
като буря...
Въпроси със сила, -
не капки, а лед от небето.
Безброй многоточия...
- Затвори ме. - казва прозорецът.
- Не, приятел.Трябва ми въздух сега!
- Въздух ли?
- Да!
- Ти си затворник,Ханк. Жал ми е за теб.
Разтвори ме докрай.
Свали ме дори...
Но въздухът, за който мечтаеш,
никога няма да влезе...
- Имам от всичко достатъчно!
Имам всичко, което ми трябва.
Имам пръсти,
машина и листи.
Имам болка и стая цигарена...
Имам всичко, което ми трябва!
- Наистина ли?
- Млъкни стъкло глупаво!Писна ми!
...
В синя нощ
всичкото ми заспива.
Тялото ми умира.
Прави първите крачки надолу...
- Лека нощ, Хенри - тихо казва прозорецът.
После всичко изчезва.
За малко...