автор: marvindeep

Откога ти разправям- свиват се в листчета:
неудобни понятия, ароматни треви.
Бавно изписани
със знаците липсващи
константите слисани,
отречени с писъци;
деликатно обрязани
златни среди.
Окосени сечения.
Край
безначални крайъгълни
твърди скали-
там да гори, там да шуми.
На търг да наддаваш за себе си.
Дай- получи.
Само фасът остана
и невъзкръсваща пепел
на листа с цени.
За бира наливна и малки пържени рибки...