Между отминалите спомени
се забавлявам, без да помня много.
Отминалото ме влече,
как мога да избягам аз от него?
Не ми е интересно да съм тук,
но другаде къде ли да отида?
В ухото ми кънти измислен звън,
а светлината се увива
и казва ми, че съм щастлива.
...
Животът много бързо ме увлича
не искам и секунда да изгубя,
щом тъй несигурно е да си жив,
защо ми трябва да усещам...
Остана силното желание да се бунтувам
и любовта, изчистена, да свети,
зашото аз съм хитро женско цвете,
пораснало сред бурни проклети.