Самотни кораби
с товар от тревоги и болки
неистови сили полагат да издигнат платна.
По вълните на надеждата за вярна посока
понякога бързат, друг път се носят едва-едва...
В тихия пристан
котвата спира стремежа,
закотвя по навик силата на любовта.
Тежката котва се вдига, но остава копнежа,
затова са издути до болка белите платна...