автор: paparakapv

Обичам да обичам да обичам...
С очите си, със устните ти, без излишни многоточия.
Животът, който нощем трескаво събличах -
ме задушава вече - като чужда кожа....
Наливам в чаша празните надежди.
/Като удавник съм се вкопчил в питието/.
Разплитам се за кой ли път - без нерви.
Приятно ми е - казвам се Безумие!/
А грешките ми вече са сгрешени.
Преплуван океан са ми вините.
Катеря се по билото на погледа ти,
а сутринта се спускам по-различен.
Оглеждам се във ъгъла на устните ти,
притихнали на топло във очите ми.

Търся сянката ти из софийските улици.
Звездоброец съм вече. Боровинковосричащ.