автор: Aim

Провалът бурно аплодираше
и - осветена от прожекторите
на чуждото очакване
(и своите надежди)
препънах се в гримирания труп.
Забравих репликте си -
мечтите, заедно със думите
издъхваха театрално.
Безкрайно дълго
и безкрайно бавно.
Накрая всичко свърши
и спрях да пиша стихове...
... поезията не е за щастливите,
а зад кулисите на драмата...
усмивките пледират
да са истински.