автор: karmen_777

Не ми се сърдете твърде много:))
Опит 1 за разказ

Доволна, мама Силви сготви вечерята.Днес се очакваше да пристигне голяма изненада, по случай 20 годишнината от сватбата й с татко.Той скоро се появи твърде весел, погледна мама влажно и хващайки я за ръката я поведе безмълвно по стълбите.Трябва да се спомене, че още месец преди това изненадата биваше частично разкрита (дочута) от нея и хвърчеше из сънищата й под формите на елегантен лек автомобил, който задминаваше злорадо сутрешния автобус, където накачулено колежките й се изяждаха в безсилна завист, залитайки към перфоратора.
Баща ми закри очите й с ръка и церемонно я доведе до паркинга, където..чудесната руска кола, мощна и здрава, блестеше с цялото си очарование на ретро втора ръка.. Мамa Силви се стъписа, но като умна жена беше достатъчно разсъдлива,за да разбере, че избирането на кола се отличава от купуването на обувки и все пак беше разочарована- Волга!! Ама че...първата дума,която й идваше наум- безхаберие.
Нищо де, дано поне върви!
Докато татко М. разпалено обясняваше достойнствата на новата придобивка, ние дружно се накачулихме отзад и с въодушевление го приканихме да направим пръвата си разходка. Той, малко стреснат,извади ключовете и смело ги пъхна в стартера, при което се чу най-могъщотото ревене на най-разярения от всички разярени двигатели. Съседите( да им се не види), тъкмо бяха завършили вечерята и наизлизаха по балконите ,готови за безплатно шоу.Чуха се подсвирквания, окуражавания, ха-честито да ви-ама Волгата не ще и не ще да запали.Бре, че и своенравна се оказа нашата лъвица, не търпи команди!
Баща ми, хем поизпотен, хем почервенял от яд, псувА, псувА, пък накрая вика-''Слизайте бре, слизайте да бутаме!''
Ние, мама в новата рокля, пък и съседите ,който го взеха твърде присърце, слязоха да помагат, оживи се квартала, наредиха се и децата за кръгче с Волгата, като майките им предвидливо се бяха погрижили да им натъпчат достатъчно памук в ушите, тъй че грохота от двигателя се намали до средно силен тътен от земетресение.
Дружина планина повдига, дето се вика, потегли ми ти онова руско чудовище,ама тъй бясно,че не можем го стигна! Баща ми (на младини първенец по лека атлетика) не се двоуми много много,ами хукна да спасява положението.СКоро държеше бика за юздите ,тъй че след като роклята беше запретната до бедрата, а високите обувки-свалени и мама Силви дишаше тежко на кожената седалка.
Смея да твърдя че тогава тя окончателно спечели и малкото закоравели мъжки сърца в квартала.Женската половина обаче далеч не беше толкова ентусиазирана.Някой се накокошиниха и демонстративно се прибраха да не гледат ''тая уличница'', а други обсъждаха стегнатите крака на мама, като хипотезите варираха от слизането без асансьор от 8-мия етаж, до честите й разходки, съпровождащи командировката на мъжа й.
Докато страстите в квартала се нажежаваха, ние интуитивно усещахме,че нещо друго, по-експлозивно и от кака Йорданка (в чийто апартамент подобно на голи охлюви се разхождаха зелени човечета,останали без летящите си чиний, 99.9% от който (чинии) бяха приземяване неуспешно) се надигаше!
Причината като че ли се криеше в изминатите 20-30 м. по нанагорнището към парка, а външните белези се появиха под формата на пушек, многозначително излизащ ту от предния, ту от задния капак, а в скоро време-и от двата. Ако преди малко имахме проблеми със запалването, сега всички полугласно се молехме това да не се случи.Баща ми мигом реагира, а из децата настъпи въодушевление, характерно за противоречивото усещане, че искаш нещо,което не трябва да се случи, в крайна сметка да се случи.Скоро всички бяхме евакуирани , а мама запъхтяна и зачервена (бас държа, че тогава се отрони първата от въздишките, които по-късно толкова често чувах по неин адрес, след 3-та бира из кварталната кръчма), взе звучно да крещи на татко М., наричайки го безнадежден авантюрист,ненормалник,наивник,но отдалеч сцената изглеждаше като пламенно обяснение в любов, ефекта на която се увеличаваше от декора с полугорящата ни злополучна красавица,която всеки момент очаквахме да се превърне в огнена лъвица, подобно на мама, която беше в пълна готовност да се нахвърли и издере всеки,който поне малко приличаше на мъжа й, а още повече- и самия него.
Нищо подобно не се случи.Волгата издаде два-три пукота,двигателя загасна завинаги, а мама Силви погледна към татко М. който беше налапал дузината дъвки Шок,купени за специално за нас, и разкривената му полу-кисела физиономия би пробудила извратеното желание на всеки фотограф да бъде запечатана с думите...той свърши като голямо дете.
После предложи на Силви от дъвките и й каза, че не я е виждал толкова хубава от времето ,когато аз съм казал първата си думичка,и от коженото палтенце-изненада през 89-та.
С една дума,леда от сърцето на мама се разтопи и тя отбеляза,че Шок-четата са дори сладки.
Те се усмихнаха един на друг и на нас, хванаха се за ръка, и всички дружно влязохме в сладкарницата,където татко М. извади новата си заплата и почерпи децата с рядка боза,някой от който с обръщаха погледа си ту към нас, ту към колата, в неверието си,че спектакъла е свършил.По-смелите дори се осмелиха да я посръгат в задницата, а други-си послужиха ритник в гумите. Заслужаваше си го!

И все пак.. въздъхна мама.. Тя возеше гладко!