автор: Liulina

Затрупана от розови тетрадки,
изсъхнало мастило и мечти,
изхвърлила ченета и забрадки,
се чувства млада, но почти…

Забравила коя е от къде е,
като малките деца се смее,
застанала на кръстопътя,
не може да си хване пътя.

Побелялата коса кръщава злато,
а стой затънала в смрадливо блато,
от спомени и снимки пожълтели
и милва кичур от косици бели….

Усмихва се беззъба и самотна,
остала без съпруг, сиротна,
внуците забравили за нея,
пращат я в епопея…

Старица , в сърцето си девойка мила,
главата си на каменния под е свила,
пияна,изоставена сиротна,
от склерозата остала безимотна….