изпуснах разписанието за умиране...
и огладняло за абсурди време
сега ме задължава
да залязвам...
едва е тихо...
просяци за залък,
отронен от душата,
ме разпъват...
коват пирони в зениците търсещи...
и няма вик
по - изпотен от ужас,
че още се събуждам....
и те търся....
Май сгреших, като започнах отзад-напред. Търсенето ти е болезнено и крещящо, за помощ. Дано да намериш човека. Верният. Най-искрено ти го пожелавам, гущерче!
Никога не крещя - споделям, миличка.... А да търсиш помощ е такава безумица!!!!.....Никой не може да те подпре, когато си решил да се гмурнеш......
Верният???? Няма такъв...Ледена пързалка е душата...
А за пожеланията - благодарности!!!!(лишени от ехидност, честно!!!))))
Ами нищо. На мен ми прозвуча като крясък в тъмна нощ.
Извини ме за умалителното обръщение! Сигурно затова ти е прозвучало ехидно, честно!!!:)))
Просто обичам онези мънички гущерчета- изпитвам някакво странно умиление като видя някое от тях да се подава от тревата или зад саксийките с цветя. Имах странен случай с едно такова, истинско. Стигна се дотам, че трябваше да го защитя от една персона, която явно ненавижда такива животинки:)))
Ледена пързалка е душата...
Колко си прав, да знаеш.
Поздрав!
Говорих с Танатос по въпроса за умирането.
Човекът каза , че е разпоредено отгоре да пишеш още много. Поради което са променили разписанието и душата ти е оставена за общо ползуване от приятелите на Евтерпа.
Поздрави.
Ми и Хадес подхвърли нещо такова... А писането е начин на оцеляване...
А колкото до общото ползване - доста и ръбеста душата ми за почитателите на лирическата поезия. (Но пък ме подсети за етимологията на името Евтерпа - от "добре" и "доставящ удоволствие" хе-хе!!!)))
Поздрав и на теб!
А представяш ли си да се събудиш и нищо (никого) да не търсиш?
Тогава потта става студена и лепкава,
просяците за залък - палачи,
времето затлъстява от абсурди,
а разписанията...тях не ги спазват дори и никому ненужните влакове...;)
На просяка
във миналото зърнах:
скъперник в злато
на трапеза пищна,
видях,
охолно да се взира
в нищото...
Замислих се...
Навярно безпощадна
била съм,
с присмех
съм прогонвала любовите...
Сега ще търся
обич и в съня си.
По залез
твоя изгрев ще догонвам.
До първа среща
в някой друг живот...
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 861
ХуЛитери: 3
Всичко: 864
Онлайн сега:
