Бездомни нощи
те привличат
с наркотика
на познатите,незабравени
взривове на кръвта.
А на сутринта -
сърдит на себе си,
в чуждите очи
търсиш прошка
и си тръгваш
двойно по-беден.
Търкаля се делника,
оцапан и празен,
от нищото те пронизва
гъста горчилка.
Преглъщаш я едва
и отчаяно опитваш
да намериш пътя
към собствената си душа
преди вечерта,
когато...
Все така.