автор: Prishylec

Душата ми е...всъщност катедрала.
Готическа. Е, готина демек.
Съдби безбройни в себе си е сбрала.
За всяка болка тя намира лек.

Като всеопрощаваща агенция
на всеки тя раздава индулгенция.
Ако се моли плахичко в смирение.
Или не се ослушва за дарение.

Тя има орган. Меден и излъскан.
С издути мехове от гъста кожа.
И вечер, то се знае, Бах до късно
звучи тук, със мелодиите божи.