автор: Aifel

Патриотична носталгия

по изгубено време
забелязах в очите на ... мим.
Същия играеше приказно
своята роля...без грим.
Устните леко разяждаха думи,
неизказани в ... стих.
Пръстите тихо летяха
покрай финните багри на...
обелиск.
Тялото...то се разливаше в бяла омара...,
на сцена покрита с пъстри листа.
Мимаът изгаряше...
нищо не остана от тази прекрасна носталгия
по миналото време...както и то отлетя...
То бе приказка, но каква!?
Спомняте ли си го мимът...
от другата...вълшебна страна...
на нещата!?