автор: andyf

Летейки с шеметна скорост, корабът на пришълците стремително се вряза в турбулентните облаци космически прах, реещи в периферията на спиралната галактика.
Бордовата електроника веднага отчете рязкото покачване на плътността и разтревожена не на шега, сигнализира аварийно за внезапната поява на рояк от плазмени тела, а именно - квазери, пулсари и прочие светила. Обвити в горещо първично вещество, те представлявали по същество потенциална заплаха за пластични деформации при подобного рода безрасъдно плаване. Но пилотът на сребристия болид упорито продължи курса си праволинеен да държи, запазвайки неизменни изначалните параметри на движение. Всеки разумен дроид би останал с впечатление, че онзи там, неразумният, май вече не изпитва интерес към настоящото материално измерение. Поне седящият редом в апарата аргонавт активираше колосално количество мозъчно-аналитични сокове точно в тази конкретна насока...
- ...А задачата е следната. - разказваше Клуг, небрежно обгърнал с пипала сферичния лост на щурвала, при което обаче успяваше някак, непонятно как, да варира на зиг-заг между скалните отломъци на ненадейно връхлетелия ги астероиден поток. - От нас, колега, се изисква да проведем операция по бегла сепарация на произволно подбрани хуманоиди от фиксираната земна нация, да се приближим до едного от тях на оптимална огнева дистанция и дискретно да го секвестираме за научните нужди на нашата цивилизация. Ясно?
- Да. - кимна Клей с антенките-рогца, ала веднага прехапа смукалца в своята фуниевидна паст, бидейки съзрял в илюминатора пред себе си поредната фрапираща опасност.
Сетне, щом последната отмина, той облекчено отпусна дихателните си пружини, изпусна отработена пара през порите и се впусна мислено да благославя Властелина на просторите, своевременно отместил встрани двете полярни звезди. А накрая угрижено рече на глас:
- Ако изобщо пристигнем на адреса, упоменат от Вас.
- Какво Ви притеснява, уважаеми? - засегна се Клуг.
Аргонавтът посочи скоростомера в ответ, чиято стрелка вече не отчиташе скаларно стойността, а бе започнала налудничаво в кръг да се върти, игнорирайки всякакви лимити на физичните величини.
- Дреболия. - махна с пипала пилотът. - Явно уредът е излязъл от строя. В инвентарния отсек разполагам с няколко резервни броя и при първа възможност сервизният техник ще го смени.
- Но ние нямаме техник на борда. - възрази Клей.
- Уви. - тъжно се съгласи Клуг и неохотно добави: - Вижте, колега, понастоящем тъдява се наблюдават толкова много неизправности, а совалката е градена тъй тясна и ограничена, щото в нея едва ли ще влязат всички специалисти, нужни нам за нормалното протичане на предприетото плаване.
Аргонавтът ококори визуалния анализатор. По понятни причини. Ала не счете за уместно да внася коментар. Само разтегна диафрагмата в тяжка въздишка, проклинайки наум всие инспекции по безопасност, контролиращи техническото състояние на космическите апарати.
Миг по-късно обаче той отново бе принуден да присвие клепача в очакване на апокалиптичен удар, придружаващ контакта, когато летяща чиния пресича треакторията на движение на гореща плазмена сфера. И отново се зае да трие избилата по челото слуз, щом огненото тяло, все така внезапно, изчезна от полезрението и безвъзвратно се разтвори нейде далеч назад във времето съобразно теоремата, че настоящето е мимолетен щрих от вечността.
- Комета? - попита Клей.
- Да. - отговори Клуг. - Кометата Халей.
- Трябваше ли да се доближаваме до нея?
- Защо? Какъв е проблемът?
- Вселената е необятна. - разпери пипала аргонавтът. - Навярно би могло да се разчертае и по-безопасен фарватер?
- Би могло. - кимна с антенките-рогца пилотът. - Ако мисията ни не беше спешна. Но сега се налага да бързам, колега.
Клей прехапа смукалца. В гилдията по всеобща заетост го увериха, че операцията е рутинна и никой нищичко не спомена за гасене на пожар. Или за спасяването на света. Освен в хонорара, разбира се.
Обзет от смътни предчувствия, аргонавтът потърси в архивите на инплантирания информационен носител нужната инструкция, зареди съдържанието на документа в оперативната памет на своя протонен интелект и пристъпи към повторен прочит на всички точки и алинеи, канонизиращи правилата за поведение на дроиди пето поколение при силово сношение с алтернативни форми на живот. За разлика от седящия редом самонадеян щурман, който явно бъркаше понятието вселенна навигация с нейния виртуален тренажорен вариант и в момента се мъчеше да порази огромна газова планета със самопожертвователен таран, Клей не разполагаше с богат опит в процеса по секвестиране. Дори напротив - макар и пребродил плеяда космически простори, в конкретната област той беше дилетант. Днес за първи път му се налагаше да участва в такава експедиция. И за първи път му предстоеше лов на органични единици, а присъщите нему сфери на изява не включваха подобного рода контакт. Затова сега тъй жадно поглъщаше знания. Относно земните създания.
Нещо повече. Притежавайки завидни лингвистични способности, предвидливо запрограмирани от Твореца още в най-ранното детство и надеждно в интелекта заложени, и използвайки рационално отредения за полета кратък интервал от време, включващ едва няколко минути свръхсветлинно ускорение, аргонавтът усвои както езика на двуногите примати, така и дузината говорни производни, обозначени с гриф "локални наречия и диалектни форми". Оставаха неведоми единствено мотивите, подтикнали Висшестоящата инстанция да възложи на екипажа задача, привидно лишена от смисъл. И любопитството скоро надделя. Клей дезактивира паметта, отвори око и попита:
- А защо хуманоид от тази нация?
- Така повелява началството. - отсече Клуг.
- Но с оглед наличните данни на тази планета съжителстват и много други обособени общности. - настоя аргонавтът. - Нима за науката те не представляват също интерес?
- Представляват.
- Не виждам логиката! - възкликна Клей. - В раздел девети от инструкцията жълто на черно пише, че лабораториите са претъпкани с екземпляри от въпросния биологичен вид! А ние преполовихме цялата Вселена с нелепото поръчение броя им да умножим!
Цитираният от аргонавта логистичен казус определено затрудни пилота в търсенето на достоен вербален отпор.
- Малцина са в състояние да прозрят необозримото. - след кратка пауза филосовски произнесе Клуг. - Как да Ви обясня. Най-общо казано нашите психоаналитици са открили тревожен феномен в мисловната дейност на тези примати и искат статистически да моделират, дали явлението не носи масов характер. А за изследванията се нуждаят от допълнително количество органичен материал.
- Що за феномен?
- Нямам представа. Същото попитах магистратите. Те бегло споменаха за някаква странна енцефална недостатъчност, редуцирала понятието "психология на обществото" ниско до нивото "психология на личността"... Впрочем, ето я планетата Земя.
Изненадан, Клей рязко наклони напред главата и лепна визуалния анализатор върху гладката повърхност на панорамния илюминатор. Но не от вълнение. Той просто бе принуден да фиксира визира в указаното направление, защото пилотът ненадейно реши да убива скоростта. И тъй както си съзерцаваше ширещата се отвън тъма, аргонавтът забеляза малка синя точка в необятната далечина. Нищо по-конкретно обаче не успя да различи, понеже обектът мигом толкова впечатляващи размери придоби, че дроидът инстинктивно отскочи назад, силно наплашен от назряващата виртуална опасност планетата да нахълта в отсека за управление на летящата чиния, инак нищожна по сравнение. А емитерите на протонния му интелект веднага генерираха твърдото убеждение, че за следващия курс работодателят солидно ще надбавя вредните...
- Навлязохме в атмосферата. - констатира Клей, наблюдавайки показанията на приборите, отчитащи активирането на защитното инертно поле.
- Съвършено вярно. - кимна Клуг и звучно изхвърли от устната кухина насъбралия се там вътрешен секрет. - Навлизането в кислородна атмосфера е твърде неприятно събитие. Повечето щурмани акостират тук по спирална треактория, изпитвайки панически ужас от обичайния тъдява процес на окисление. Така корпусът на апарата не прегрява над лимитната стойност от хиляда термовата и не се усеща температурният удар при преминаването на критичната бариера между пълния вакуум и гъстата флуидна материя.
- Това ли е обичайната практика? - попита аргонавтът.
- Да.
- Ала Вие не се придържате към нея?
- Не. Атакувам директно по вертикалния вектор.
- Защото винаги действате необичайно?
- Защото инак губя ценно време излишно дълго да обикалям край обекта, да ругая от досада и напрегнато да се взирам в монотонната зелена картина под кила, терзаейки разума с логичната въпросителна къде всъщност трябваше да кацна.
- Нима такъв подход не е рискован? - усъмни се Клей, трескаво дирейки в паметта резидентния файл, превръщащ в конкретни числа евентуалните поражения при челен сблъсък между две тела.
- Колега, имайте ми доверие...
Честно казано, колегата хич му нямаше доверие. И тези имагинерни опасения внезапно се сдобиха с реално потвърждение, когато пилотът рязко натисна спирачния лост, в резултат на което горкият аргонавт неволно си опресни познанията по вселенна навигация, прочитайки от болезнена близост всички надписи по терминала, а в отсека всуе се задействаха всие налични обезопасяващи средства - гравитационни полета, газови възглавници и противопожарни концентроструйни пенонагнетатели. Те, последните, се оказаха поразително ефективни при псевдоаварийна ситуация.
- Пристигнахме. - тържествено оповести Клуг.
- Забелязах. - макар и мокър от главата до петите, сухо отговори Клей и плюейки синтетично вещество, инжектирано от огнеборните системи в непонятни за здравия разум мащаби, саркастично добави: - Салют, примати!... Пфу... Ние тайно долетяхме... Пфу... С гръм и трясък.
- Навярно в термичните датчици пак е попаднал космически пясък. - рече гузно пилотът в свое оправдание. - Частиците са толкоз фини, че циклоните не ги филтрират и електрониката ми съвсем се скапа. Ала не бива да се притеснявате. Диагностикът всичко ще оправи.
- Кога?
- Веднага..., щом се приберем обратно в базата.
- Дали съществува такава вероятност? - вяло попита аргонавтът. - Аз лично съм настроен скептично. Проблемите се трупат, повредите валят и очаквам скоро корабът да се разпадне. Пък и изпитвам сериозни навигационни съмнения относно фактическата достоверност на Вашите твърдения, че това действително е планетата Земя.
- А какво друго би могло да бъде?
- Хипотетично космосът е безконечен...
- Хипотетично е така. - въздъхна Клуг. - Ала Вие, колега, напразно се безпокоите. Смея да Ви уверя, че това действително е планетата Земя. Разчертах фарватера по опростена схема, резистентна към грешки в пространствените изчисления. Крайният пункт на дестинацията е достигнат с математическа прецизност. И в момента дори апаратът кръжи над нужната териториална единица.
- Нима?
Клей почисти илюминатора от полепналата пяна и трепетно надникна навън. Там долу, обвит в безплътните обятия на мрака, се простираше новият свят, чужд и непонятен, чиито релефни контури се преплитаха с нелепи биологични култури, сливаха се в обща черна палитра и рисуваха тягостна картина, която неминуемо предизвикваше игловиден тремор по цялото тяло. Аргонавтът фокусира инплантирания в черепната му кутия прибор за цифрово сканиране и последният започна бавно и методично да възпроизвежда в зрителното поле на пришелеца странния пейзаж. Теренът, хълмист и пресечен, бе осеян с екзотични растения и бе на две разсечен от пълзяща сред естествените възвишения изкуствена материя, неведомо защо маркирана с бяла прекъсната линия. Навярно от съображения за пестеливост, предположи дроидът. И одобрително кимна. Но не пропусна да се поинтересува:
- Какво е това?
- Асфалт. - вещо поясни Клуг. - С асфалт хуманоидите отливат път, по който се придвижват с примитивни колесни возила, черпещи енергия от нискокалоричния окислителен процес на въглеводородни горива. Впрочем именно такава архаична машина ще бъде обект на експанзия от наша страна. А стратегията на удара е диференциално проста. Стаени в засада, търпеливо изчакваме жертвата да попадне в капана, след което аз заглушавам двигателя, а Вие секвестирате двуногата органика.
- Как трябва да процедирам? - попита Клей.
- Алгоритъмът е прост. Щом автомобилът преустанови насоченото си движение и безпомощно угасне, аз Ви изстрелвам през десантния люк, а Вие нахълтвате силово в колесното возило, парализирате всички налични аеробни единици, грабвате едного за ушите и моментално се телепортирате обратно.
- Съвместно с хуманоида?
- Съвсем понятно.
- Нима наистина е толкоз лесно? - учуди се аргонавтът.
- Да. - увери го Клуг. - Пък и аз ще Ви съдействам. За целта паралелно ще проведа масирана психологическа атака с мощните габаритни светлини на совалката. Психически сломени и от ужас вцепенени, тези глуповати примати едва ли ще Ви създадат проблеми. Обичайната им реакция в такваз непривична ситуация като правило е конвулсивният припадък, съпроводен с морален упадък и с остра спазматура по цялата мускулатура.
- Ами ако възникнат непредвидени усложнения? - усъмни се Клей.
- Какви например?
- Нямам представа.
- Щом нямате представа защо ги споменавате?
- Защото навярно понякога се случват?
- Е, понякога се случват. - неохотно си призна пилотът. - Ала това не бива да Ви притеснява. Ако срещнете затруднения, извикайте ме по секретната телепатична честота и аз веднага на помощ ще се притека.
Клей врътна хоботчето в знак на съгласие, навлече защитния танталов скафандър и старателно презареди електрошоковия пистолет. Сетне, шумно пъшкайки и звучно плюейки навред, с мъка се напъха в тясната барокамера на катапулта, която очевидно въобще не бе скроена по негов размер, и потъна в тягостно очакване, наблюдавайки показанията на аналоговия прибор, отчитащ, как налягането в херметичната кабина постепенно се изравнява с гравитацията на планетата. Но търпението му бързо се изчерпа. Притеснен от липсата на динамичен развой в събитията и изпитвайки сериозни неудобства от досадните ограничения на своето изолирано положение, дроидът взе да се върти неспокойно в креслото, търсейки удачна поза за душевно равновесие. А когато царящата на борда тишина окончателно му доскуча, той тенденциозно се прокашля и резонно вметна:
- Простете, уважаеми, още колко време ще висим тъдява?
- Колкото трябва. - отряза Клуг.
- А колко трябва? - настоя Клей.
- Нашият труд не е нормиран, колега. Продължителността на процеса се лимитира от благоприятното стечение на независещи от нас обстоятелства и не подлежи на точни математически разчети. Дебнещ в засада, ловецът нивга не знае кога дивечът ще изскочи на прицел.
- Така е. - кимна аргонавтът.
- Тогава какво Ви тревожи?
- Заложената в заданието неясна концепция. - отвърна Клей. - Бихте ли уточнили какви са критериите за обекта, подлежащ на секвестиране?
- Такива не са фиксирани.
- Как тъй не са фиксирани? - изуми се аргонавтът.
Тук пилотът не издържа, подскочи високо и размаха пипала:
- Да Ви се разпаднат изотопите! Нали вече най-детайлно Ви очертах насоките! Подборът е произволен, сепарацията - бегла! Просто влизате вътре, парализирате, експроприирате и се телепортирате! Нима словата ми наистина са толкоз комплицирани, та нищичко в тях не разбирате?
- Вероятно съм обзет от предстартова треска. - оправда се Клей.
С интензивни дихателни упражнения Клуг укроти артериалното маслообращение, свлече се обратно на стола и смегчи тона:
- Макар и естествени по природа, Вашите опасения са неуместни. Уверявам Ви, операцията ще протече гладко.
- Надявам се в епилога да се окажете прав. - въздъхна аргонавтът.
- Аз също. - гласеше странният ответ.
Шокиран, Клей се сви на кълбо в тясното кресло и притихна, нервно ближейки със смукалца бликащата от порите вискозна слуз.
Ала сега не се наложи дълго да чака. Скоро в кабината внезапно се задейства неоновата индикация за готовност "висша степен", бордовият компютър тържествено оповести на всеослушание за приближаването на годна за експанзия цел и мощното енергийно поле на катапулта мигом прехвърли пришелеца в позиция за атака, съпроводена с невероятни огнени илюминации в нощното небе...
И както винаги се случва събитията, приели стремително развитие, категорично отказаха да текат в руслото на изначално утвърдения план. А вина за това носеше пилотът-ветеран. В бързината той вероятно бе задал погрешни координати, в резултат на което аргонавтът с ужас констатира, че май се е материализирал твърде далеч от обекта, под чепатите клони на масивен представител от местната флора с тънички островърхи листа и тежички плодове с люспеста форма. Растителният екземпляр бе впил жадно пипала в мократа земя, рехкавата почва предателски потъваше под обкованите в метал крака, а поникналите по повърхността зелени стръкове трева бяха обилно оросени с хлъзгава течност. Всеки разумен дроид, попаднал неочаквано в такава ситуация, неминуемо ще срещне сериозни затруднения в търсенето на решение за адекватна адаптация. Особено при наличната гравитация, смазваща и нереална, многократно превишаваща нормалната. А щом се вземат под внимание всички изброени несполуки и страдания, веднага губи смисъл логичният въпрос, кой се подвизава в горската дъбрава и защо центъра на равновесие не може да стъкми. Объркан, Клей фокусира оптичната система на визира, фиксира заглъхналото в далечината возило, затича се към него, препъна се в стърчащите навред растения и звучно цопна в колоидния разтвор от органични вещества. В обхвата на секретната телепатична честота сплав от знойни хули се изсипа начаса...
- Включете антигравитатора. - посъветва го Клуг.
Аргонавтът пак изруга. От досада. Задето бе пропуснал да преброи ресурсите, с които разполага. Сетне отвори електронния панел, вграден в скафандъра танталов, нужната кнопка натисна и безтегловно увисна, реейки насам-натам с нескрита наслада.
- Атакувайте целта! - ядоса се съратникът.
Витаещият в небесата разум неохотно се стикова с прагматичните устои. Клей сканира повторно околността и плазменият интелект започна детайлно да обработва постъпващата от зрителното сетиво визуална информация.
Обектът представляваше продълговат тетраколесен уникат, чиято правоъгълна външност убедително се дистанцираше от обичайните представи за превозно средство и влизаше в остро противоречие с теоретичните основи на съвременната аеродинамика, дифинираща оптимална скорост на движение при минимално енергийно потребление. Отстоеше в южно полярно направление, приблизително на десет лунни разкрача от личността неземна, бидейки спрял в стръмен участък от пътя, където съгласно действащите тъдява физични закони гравитационните сили би следвало да провокират появата на инерционни такива. Последните обаче не бързаха да се появяват. Неведомо защо.
Макар и помръкнал, все още издаваше звуци. Стартерът на двигателя се гърчеше в предсмъртна агония, разкъсван по шевовете от хронична кашлица, и бе очевидно, че горкият не е способен да се пребори с насадената му свише магнитна инклинация, която объркваше посоката във веригата правотокова и на моменти дори заличаваше електронната ориентация. А за това си имаше обективна причина - в небето, надвиснал ниско над архаичното возило, хаотично кръжеше и коварни планове кроеше космически кораб сферичен, терзаещ мрачното пространство с ярки снопове лъчиста енергия.
Планирайки в гъстата кислородна атмосфера, Клей се приближи до обекта и натовари интелекта с трудната задача да изнамери начин как да проникне във вътрешността. Квадратните капаци по тавана, сковани от ръждясала стомана, не можеха да му послужат. Бяха доста тесни за целта. Доста тясна се оказа и желязната врата. По аналогия с описаната хронология страничните илюминатори също се превърнаха в тревожни индикатори за наднормено тегло. Пълничкият пришелец дори се уплаши, че ако иска аргонавт да става, май ще трябва на диета да минава. Но точно тогава съзря предното панорамно стъкло. Веднъж определил областта, където атаката най-удачна би била, дроидът смело се втурна напред, громейки силиката с глава. И вече нищо не бе в състояние да убие порива на младостта.
Подложен на неистов напор, прозрачният материал не издържа. Кристалната решетка се разпадна на елементарни клетки и се посипа върху влажната земя. Клей бързо се възползва от това. Той влетя през отвора, мимоходом гътна с един-единствен изстрел стаения зад волана примат, обгърна с пипала парализирания торс на аеробното създание и безпардонно го нарами, покривайки норматива на утвърдената програма. Ала тук ненадейно секна неговото настървение. Термичните датчици, вградени в електронните системи, отчетоха наличието на допълнително количество източници на инфрачервена топлина. Аргонавтът се огледа. И съвсем позеленя. Беше изпаднал в конфузно положение. В салона на архаичното возило седяха мълчаливо цяла декада двуноги същества. Слисани, те с нескрито удивление наблюдаваха хищните действия на пришелеца. Цареше задгробна тишина.
Усещайки, че губи почва под краката, Клей отново превключи предавателя в диапазона на секретната телепатична честота и отправи гореща молба за съдействие към сновящия в небето съратник:
- Пистолетът засече, колега. Какво да правя сега?
- Ситуацията е нелепа. - отвърна Клуг. - Това е бус.
- Бус?
- Вид обществено превозно средство.
- Тоест?
- Тоест трябваше да го пропуснем.
- Вече е късно.
- Така е. Какво е положението?
- Не припадат.
- Някакви предположения?
- Не вярвам да припаднат.
- Имате ли предложение?
- Да секвестирам и останалите, преди да ме нападнат?
- Абсурд. - категорично се възпротиви пилотът. - На борда нямам толкова хладилни камери. Пък и функционалният разтвор е кът.
- Тогава да се телепортирам обратно?
- Не бива да оставяме свидетели, уважаеми. А без пистолета Ви как ще им изтрием паметта?
- Какво повелява инструкцията?
- Инструкцията не визира проблема. Прочетох всичките й алинеи и навярно ще се наложи да елиминираме излишната органика. Вие обаче не бива да изпадате в паника. Не губете присъствие на духа. Сега ще се свържа с Центъра и щом открием решение, веднага ще Ви уведомя...
- Но аз не разполагам с оръжие! - възкликна Клей.
В слушалките нещо прещрака и в пространството пак заваля тишина. Връзката с кораба прекъсна, ефирът опустя. Съратникът вероятно също бе объркан. Понеже млъкна и спря да сипе препоръки. А сетне изглежда скоропостижно умря. Аргонавтът внезапно почувства, че май е останал сам-самичък на тази странна планета, наречена Земя.
Ала това съвсем не бе така. В салона на допотопната машина вече цяла вечност течеше заочна проверка на нервните клетки, съпроводена с интензивна престрелка между десет чифта натурални сетива и плахо премигващ насреща им самотен електронен скенер, който от вълнение трудно фокусираше цифровото зрение в нужната светлинна честота. Тревогата постоянно се засилваше. Напрежението бързо ескалираше. Събитията спряха да търпят развитие, а съгласно универсалния постулат когато атакуващият губи инициативата, атакуваният моментално внася обрат. И мрачните опасения много скоро се сдобиха с реален резултат.
Неочаквано в салона настъпи оживление. Непонятно защо. Разумът неземен не бе способен да определи неговото естество. Някакъв стар и грозен, прекалено религиозен и решително настроен хуманоид надигна плешива глава над вцепенената от страх тълпа и заяви на всеослушание, че идва краят на света, щом дяволите вече са плъзнали навред и душите завличат наред в котелното на лукавия Сатана. В подкрепа на баналното послание двуногото създание изтъкна всем известния факт, че водачът на автобуса, който явно пръв ще ги напусне, имал слабост към етиловия концентрат и вечер нивга не пропускал да третира със спиртна текстура стомашно-чревния тракт. А след запоя тичал под пороя да дири алкохол в ресторанта на Манол. Пък и в друго често съгрешавал. Та никой ли от тях не знаел кой редовно посещава блондинката от третия етаж?
Но концепцията за тартара въобще не се понрави на останалите. Те обмениха мнения и бързо постигнаха консенсус по въпроса чий именно акъл са изпили мътните мистични сили. Особено язвителна в епитецията бе едрогърдата твар от четвъртия ред. Нейната внушителна особа дори си позволи в невежество стареца да обвини. Последният повече псалми пял, по-малко вестници четял и не гледал телевизията всяка сутрин. Инак никога не би объркал с демон тази обичайна магистрална мутра. И призовавайки присъстващите на опита й сляпо да се доверят, който в конкретната насока бил изключително богат, тя извади от джоба пачка хартиени банкноти, именовани пари, и начена да брои.
Не всички обаче бяха склонни да се съгласят. Скромният индивид, седящ отзад, невзрачен на вид, ужасно блед и слаб, поправи висящия на носа примитивен бинекулярен апарат и плахо си призна за кратка визита у цитираната госпожа. Но било само веднъж. И не през нощта. Сетне предпазливо изказа редица основателни съмнения относно фиксинга на нечия финансова стратегия, понеже дискутираният субект въобще не му приличал на престъпен елемент. После се почеса по врата и добави, че майката-природа май малко се е престарала, когато с крайници таз своя рожба е дарявала. По-скоро многоръкият наподобявал рядък експонат от националния океанографски музей. Естествено сравнението не било съвсем уместно, щото двеста мили ги деляли от морето, ала скептиците имало над какво да се замислят, ако по-внимателно разгледат Клей.
Скептиците внимателно разгледаха аргонавта. И в колесното возило нелепи страсти закипяха. Невежата аудитория запя мажорна оратория, обруга учителя в падеж винителен, охули клетника с цветущи клетви и му дръпна жлъчна реч, в която колективно го съветваше да преподава своята ботаника някъде далеч-далеч. Сред гласовете на хора ярко се открояваше бас гръмотворен, съгласно чиито схващания понастоящем, в ерата на великите научни достижения и модерни технологии, тия гадове, криминално проявените, каква ли дегазация не предприемали, за да умножат сенчестия капитал. А що се касаело до обидните намеци, трябвало да запуши устата на стареца и да декларира пред собствената си съпруга, че никога не се е срещал с друга и че изобщо не познавал блондинката от третия етаж. Е, познавал я е, ама само бегло, ей така - яваш-яваш. И с тази забележка провокира низ от основателни насмешки у останалите аеробни същества. По-бурно реагира пътуващият редом дългокос примат. Той подскочи кат ужилен, на пук на етикецията загърби пришелеца, запретна ръкави, дамската чанта върху съпруга стовари и се зае да разнищва болезнения компромат.
Единствено индивидът вдясно остана съпричастен, произнасяйки на глас, че било човешко понякога да се допускат грешки. Сетне се замисли и мъдро добави прочетен наскоро цитат относно упадъка на нравите в съвременния град. А доноса подложи на осъждане. И веднага предложи за обсъждане версията за живите индуиски божества. Но репликата бе отхвърлена на първо четене, защото някой вече бил броил ръцете им и те не превишавали цифрата шест. Пък и, съгласете се, какво би правил Шива в тази мрачна и дива, забутана гора? Действително, имало резон в това. Лансираната тревожна хипотеза за бум в мутационните процеси, навярно произтичащи от ново мащабно изтичане в реакторните течове, също рухна безславно, сразена в зародиш от мобилните медии, които напоследък отбелязвали напредък в новинарските стратегии. При което присъстващите притихнаха смутени, неспособни да изнамерят вербално пособие, описващо природата на феномена.
Ала неочаквано се досетиха. От седалките вляво бавно се изправи прегърбен хуманоид с широка пола. Той извиси фалцет две октави над основния словоред и размаха бастуна, ругаейки хорското скудоумие. Сетне същият указа с пръст летящата чиния и оповести, че непознатият е марсианец, долетял от звездните простори с мисията да прибере шофьора. Сиреч да си го върне обратно. Как да не било понятно! Нали в махалата отдавна бродела мълвата, съгласно която водачът на автобуса всяка вечер с ракия се друсал и преминавал в паралелно измерение, където спретвал съвместни задушевни песнопения и водел филосовски беседи с вселенните съседи. Слисани от убедителния довод, двуногите наченаха да се озъртат неспокойно и докато Клей напразно очакваше да му спуснат инструкции отгоре, в събитията настъпи сериозен обрат. Като по команда земляните наскачаха от местата си и вкупом се втурнаха да свалят багажа от нишите, вградени под тавана. В салона на архаичното возило страшна суматоха настана.
Тези действия определено не носеха агресивен характер. Но силно озадачиха аргонавта. Загубил вяра в своите събратя, Клей се опита самостоятелно да анализира ситуацията. И бързо стигна до тревожния извод, че се е заел с невъзможна задача. В поведението на приматите липсваха елементарни булеви понятия. Тоест то бе лишено от смисъл. Изкуственият интелект не успяваше да подреди противоречивите факти, логическите вериги се разпадаха, мислите се разпиляваха и накрая микропроцесорът зацикли, претоварен с непонятна информация. Нещо повече. Вглъбени в своите проблеми, аеробните същества дори престанаха да забелязват извънземния.
Тук колбата на търпението окончателно преля. Дроидът се ядоса и вдигна електрошоковия пистолет с намерението хаоса да обуздае и да въдвори молекулярен ред. Но оръжието пак засече и не възпроизведе залп. А в следващия миг то вече бе избито надалече. И се разпадна на парчета върху твърдия асфалт. Сетне Клей сполучи болезнен удар с куфар в слабините да получи. Въпреки посипалите се стотици извинения, системата за самосъхранение класифицира контакта като посегателство над личността. В главния аналитичен апарат постъпи заявка за спешна евакуация. Електрониката веднага изработи управляващ сигнал и лъчът на телепорта озари пришелеца с ярка червена светлина.
Ала преди да напусне света на лудите примати, гаснещото съзнание на аргонавта долови нечия нелепа фраза, фиксираща някаква междинна фаза в полета до Марс. На връщане корабът непременно трябвало да кацне в Петрич, за да качи на борда нечии двама първи братовчеди, вуйчо, зълва и баджанак...
След това ефирът потъна в пълен мрак.