автор: Anouk

- От рак кой е умрял? - попита.
- Всички - отговори жената и на гърлото й залютя.
- От магията е, чувай!
- Как да я премахна? - попита жената. Имаше ли някой, който не би питал...
- Как? С конец от макара - отговори и извади от джоба на престилката си купчинка бели кончета.
- Тегли един...хайде тегли!
Жената изтегли. Беше я спряла на улицата да си иска огънче. Жената й подаде цигара и й я запали. После я заговори. Каза й за мъката. Може би я подушваше, или пък я виждаше като тъмен ореол около нея, или пък я бе зърнала нейде из ъглите на очите. Кой знае?!
- Ти ми даде цигара, аз ще вържа душманите ти - каза и взе да нарежда като навръзваше възелчета по кончето, изтеглено от жената.
- Съгласна ли си? - попита.
- Съгласна съм - отговори жената.
Кончето бе завързано с няколко възелчета. Тържествено й го подаде. "Не казвай никому" й каза.
Жената взе навързаното конче и си помисли "Завърза възли за душманите ми, циганко, но на мен чужди възли не ми трябват. Нито някаква любов на възел. Нищо чуждо не ми трябва. Имам си всичко, от което се нуждая. Себе си, най-вече. И съм сигурна, че което е за мен, не възли на другите ще вързва...а възелът от душата ми ще разплете. Полекичка... и с любов."