автор: veniamin

На зазоряване лаят на кучетата
пронизва тишината
и малки слънчеви стъкълца
се посипват в градините.
Разпадат се сънищата
и цветовете изпълзяват от топлото одеяло.

На зазоряване думите отново
започват да се подреждат -
ден, голям колкото плочка от пъзел,
на която всеки рисува своето щастие.