автор: SteelSoul

Проклета смяна. Тъмно е. Самотно.
часовникът отказва да се движи.
Махалото се клати неохотно,
потънало във своите си грижи.

В такава нощ не мога да мечтая,
а боря се в ума си със стрелката.
Ту моля я, ту ядно я ругая.
Пришпорвам я да гони циферблата.

Посягам към поредната цигара,
за устните ми винаги готова.
Усещам я, като изгора стара -
насладата примесена с отрова.

А мислите ми сякаш са пияни,
разтварят се във мрачното безвремие.
Потъват безнадеждно разпиляни,
във дебрите на някое подземие.

Проклета нощ. Протяжна тишина.
Омръзна ми да я споделям с мрака.
Не искам да съм тук, а у дома.
И ми се иска, някой да ме чака.