автор: aksioma

..някой който да ми каже лека нощ


някой с който да си говоря маделин..
така ми липсваш..
липсваш ми..
..в неделя следобяд винаги се разхождам в онзи квартал с малките забравени улички с малките къщички с градинки и гледам хората които са сякаш от друго време, там с години нищо не е променило...
мъжете се правят че вършат някаква важна работа, докато жените им простират прането си навън върху опъната тел и после сядат заедно на ръчно скована маса със съседите си и си пускат например биляна платно белеше и докато пият, пеят маделин
те пеят..
те познават малкото човешко щастие, маделин..
малките им къщички с градинки където доматите съжителствуват с цветята..
в неделя следобед уличките са пусти маделин, там вървя и си говоря с теб, много образи, но аз искам да си говоря с твоя..
всичко си има цена в този свят, не можеш да имаш всичко и ако малкото човешко щастие ти се е изплъзнало си измисляш свят който да ти го замести..
о, маделин защо се срещат хората, когато е твърде късно дори за да бъде -
безмислено маделин..
колко безперспективна история, нали...
толкова много хора има около мен и това никак не ме интересува..
не ме интересува..
помниш ли когато ти разказвах за онзи мой приятел който никога не го видях защото прекалено много неща му разказах за себе си..
никога няма да те видя маделин..
исках само някой да ми каже, лека нощ..
когато вън вали и пеят славеи, маделин ..
не само когато вали..
не само..
маделин?..
тук ли си маделин?
..лека нощ маделин.