автор: najjar

Там...
В онзи ъгъл
седим заедно...
Ръцете ни са преплетени,
а очите ни говорят.
Две пълни чаши кафе
чакат съдбата си.
Започваме първата чаша.
Изпиваме я заедно -
тя - една глътка,
а след нея - и аз една,
докато свърши
и дойде ред на другата чаша.
Пием я глътка по глътка...
Не знаех, че кафето може да бъде
толкова сладко,
докато не го изпих с нея...
Изпивам го измежду устните й.
След това си говорим,
все едно не сме се виждали от векове.
После си спомняме...
Забравяме за времето,
но то ни напомня, че трябва да се връщаме...
Нося в себе си спомена за тези мигове...
Пазя ги в сърцето си,
грижа се за тях.
Слагам ги в очите си и ги покривам.
Живея с тях...
Час... два... три...
Ден... два... три...
Докато съдбата се смили
и ме дари с нови от нейните мигове.
И това се превръща в опиум.
Наистина опиум.
О, какъв опиум!



Превод от арабски език Калина Тарасевич