Животът ми...
е като чаша:
не знам къде
и нито как...
да го напълня!
Стъкла в небето чупят ветрове.
Как липсват ми лъчите
на усмихнатото време!
Сърцето ми на всички обещава обич,
но обич аз сега мога да раздам.
Пред мен със силен гняв и с много срам
седи усещането,
че ще бъда наранена -
признавам го на себе си смутена:
това е лош период за любовта ми
ценна.
11 май 2006