автор: hudojnika

        - А какво Синьо, по-точно, синьор Художник? - сля златните галуни на китела си Капитанът,`о излъскания до блясък месинг на леерите*.
- Нали има разни Сини, да не говорим за нюансите. Вие най-добре ги знаете тия магии! Навярно Морско Синьо - подхожда на побронзовяла синьорина със златни къдри на русалка; бисерни зъби - чаровно подредени в ослепителна усмивка. Много русалки, в разни разцветки, са минавали по този мостик... Още от времето на баща ми... мио векио вапоретто ** е от него. От мене са дизелите... и все в този залив... Неапол - остров Капри... и обратно...
        Дизелите бумтят в гърдите, някъде зад слънчевото сплитане и тътнат в корема. Мирише на горещо машинно масло, солени пръски и реещи се гларуси. Свободен от вахта, с морско синьо под окото, залъгва с карти детето на сочна туристка. Кротки американски баби, с ярки, жълто-оранжеви прозирни дрешки, щракат кодаци като шевни машини. Пъпчиви пубери не откъсват очи от дългите, като на розови фламинго, нозе на ято пърхащи девойки.
        Неаполитанският залив се разфокусира в маранята - белотата на амфитеатралната урбанистика прелива към неаполитанско жълто. Остров Капри расте... от обърната кофичка влажен пясък - вече е огромна, вулканична, конусовидна планина, напомняща копа сено.
        С далекоглед ясно се вижда деловата суетня на туристическата индустрия:
        На върха е огромният дом на Аксел Мунте ***. До там води спиралата на инфарктно тясно шосе - стърчащите странични огледала на малките джипове-таксита атрактивно се чукват и сгъват по шарнирите, при разминаване. Надолу е страшно да се гледа - няма сламка, за която да се хванеш...
        Горе дебнат кичови павилиони, ресторантчета и амбулантни търговци на ухо предлагат порно.
        Капитанът нежно разучава вътрешността на кривата си луличка, с позлатени пръстенчета и калпаче - сякаш я вижда за първи път. Красавец в старостта си - с класически бръчки и нос, рамкирани в гривеста и чорлава бяла брада.
        - Прав сте, синьор Капитан! Само Морското Синьо колко е различно: сутрин е едно - лениво, сънливо синьо; денем - звучно лазурно... вечер - сластно, преливащ от обещания морав аметист; нощем - кадифено индиго, проблясващо на луна; при буря - непредсказуемо, цяла гама от развихрени зли страсти, излезли от бутилката с отегчения от чакане Джин...
        - Продължавайте, синьор Художник!...
        - О, Сините Очи на Нина... по-скоро са сапфирено сини, на талази... В синхрон с настроението `и - пулсират и преливат... в тюркоазни... Вляво на ост-
рова, синьор Капитан, както знаете, е Лазурно-Синята пещера... казват, имало медни-окисни образования и затова - такива феноминални окраски. Твърде прозаично звучи! Природата е поетично устроена и щедра към Този, който умее да Гледа. Водата там е - стъклено прозрачни дълбини. И някъде от безкрая - те гледат Сините Очи на Нина!...
        - Красиво говорите, синьор Художник! Ще Ви призная голям грях: не съм ходил в тия пещери; зная ги от проспектите; превозвам до там туристи цял
живот; все се каня - ха, днес - ха, утре... Като младеж
се качвах до върха... с едно девойче... Очите му бяха като черни маслини в зехтин... също много красиви... Харесвате такива очи, нали?...
        - О, Сините Очи на Нина!
.....        
        - Красиво сте го написали, синьор Художник - палаво забеляза Уж-Нина, чорлейки бялата ми, гривеста брада, рамкирала прилични в старостта ми профил и анфас. - Приятно е да се върнеш толкова назад... а защо Мене ме няма, след като не съм се отделяла от рамото ти... Нито на вапореттото; нито на острова... нито в Лазурната пещера... И Коя е тази Нина?! Поетически образ, ще кажеш... Кажи нещо за свое оправдание, де!
        - Ооо, Сините очи на Нина!!!
.....
        Допълнение: Горният текст озадачи биографите ми, относно имена и цвят на очи; обяснението е просто: нормално е - с годините, един художник да не разпознава цветовете... и други такива... шарени - неразпознати...
------------------------------------------------------
* леери - корабни парапети морс.
** мио векио вапоретто - мое старо параходче ит.
*** Аксел Мунте - лекар, национален герой ист.