автор: Gargabela

Какво знаеш ти
за протуберансите на сърцето,
когато нажежени до бяло избухват
и създават Свръхнова
в кръвта?!
Животът ти е спокоен и подреден,
общо взето,
няма място, където да падне
откъсната,подивяла звезда.
Когато протегнеш ръка
да ме докоснеш,
електрична дъга се извива -
докосването ще е смъртоносно.
Ти го знаеш и се отдръпваш
със страх.
Аз съм тази, същата,
дето те убива.
Вярваш ли ми, ...
не искам да те превръщам
на прах.
Но не мога
да се променя
нито на йота,
отстъпя ли назад,
в себе си ще се препъна
и ще падна пак.
Омръзна ми да ме боли...
Ега ти компота
от недозрели чувства!
По-горчив е от арак
и е по-добре
да умра от глад и жажда,
вместо да се наливам
с нещо блудкаво и с гаден вкус.
Забавени са в мен
функциите на живота.
Едва доловим е
на душата ми слабия пулс.
Няма да си губя времето
да ти обяснявам
какво точно искам,
защо го искам...
и кога.
Приемам кармата
и загадка за теб оставам.
Всъщност, може ли
някой мъж да се похвали,
че познава проклетото същество-
ЖЕНА?!