автор: midnight_witch

тогава
ще се откажа от истерията
и ще изпия всяка чаша
все едно с какво
с рицин или презрение
какао и ванилия
мартини
или кюрасо
или пък жлъчката примесена с абсент
сълзите които не изплаках
никога
или пък твоите които не видях
(не исках)

тогава
гледайки под ъгъл
и от дистанция
на всяка вероятност за пресичане
(и хоризонтите ни са различни)
еднакви са ни точките на прекипяване
когато виждам
петното от кафе върху масата с форма на птица
безока безкрила без идея
бройлер
решил че има право на любов

тогава
ще се отцеждам сутрин по улуците
подвила в скута си антените
в поредно измълчано отчаяние
след буреносни реплики
и електрически заряд на думите
пропуснато се извалявам
дъжд в пустиня
от който ще разцъфнат бурени
в пролуките на тротоара
за да ги стъпче най-случаен минувач.

тогава
ще откажа да говоря
натъпкала ръце в джобовете,
картини във очите,
платна на лодки
спомени
отблясъци
бездомни кучета
и гладни врани
в калейдоскоп на зрелостта

защото пръст сме и на пръст ще станем.