автор: meiia

Тази твоя магия с пръстена
си беше като празник нарочна.
Да искаш да ме разкръстиш
от любови и чужда порочност.
Да копнееш да ме разлистиш
като грях по филизите лозови.
В мигове, лъжовни от истини
и от зарове, залози и козове,
да лекуваш всяко разлюбване,
сякаш за любовта ти съм рана,
мога в мене други да влюбвам,
мога да тръгна, да не остана.
Не видя ли, пръстенът имаше
свое ези и тура. И светен е
с това, дето животът ми взимаше.
А любовта ми?! Още у мен е...