Отеснява
прашната сцена,
мига
прожектор сляп...
Руши тишината
самотен тромпет,
танцуват
безпаметно двама...
Него отдавна вече
го няма...
тя продължава така,
сякаш,
не е сама...
Поглъща тялото
мракът,
танцът -
очите й,
тъжни отблясъци
оглушали от влага,
загръщат го
в пелена
от усмивка блага...