Във винена сълза червена
съзрях кръговрата на своя живот,
от жадни души без жал угасена,
пристан намерих след дълъг път и брод.
В минало сиво търсех цветни мечти,
нокти забивах в чувства онемели,
по дланите прашни бягаха сълзи,
отдавна забравени и остарели.
От лъжовни слънца ослепяха очите ми,
че търсех щастие, което блести,
а светлината ми върна малка светулка,
в душата останала като свещ да гори.
Искам отново птица волна да бъда,
небеса да прорязвам с лъчи от мечти
и след нощта безпощадна и дълга
да продължа отначало без да боли...