автор: ole72

Светлината синя на морето...
Пясък тича волен и безгрешен,
чайките ми пеят и сърцето
бяга сред вълните да ги срещне.

Думите копнежа изкатерват
и зелени падат във водата,
ти си мое, слънчево, което
в мен живееш и във мен оставаш.

Пазя те в едно рапанче, скрито
и когато радостта прегаря,
гушвам се във тебе и се питам
как без тебе съм живяла.