автор: Nia21

Душата ми се слива с този планински безкрай. Сама съм със себе си и с любовта, която пущам да блика и да се слива с планината. Божествено е. Сливам се дълго,бавно,дълго,бавно- толкова дълго и бавно, колкото ми се иска. А на мен ми се иска да е безкрайно и да не свършва.
Носи се гъст омаен аромат на билки. Сигурно и те са в душевен оргазъм. А може би и във физически. Те са по-съвършени. Сигурно за тях е немислимо да има различни видове оргазъм. Ароматът ме понася в нега. Това ли е нирваната на Моъмовия герой? Това ли е истината за света и безкрая?
Обичам. Обичам всичко. Обичам света, обичам България, обичам Неделино. Обичам. Толкова е хубаво. Благодаря ти, Господи!
Мислех си как хората тук не забелязват тази красота. Направо е грехота. Сега разбирам, че точно тя им помага да не усещат уморат и да работят тежката физическа работа. Да нижеш тютюн сред такава гледка...Сигурно можеш да го правиш непрекъснато. Сигурно не усещаш умора.
Мисля си за това как планината се е оставила да я опитомят. Навсякъде има следи от човека. Защо се е оставила? Може би тя самата е искала. Ето го - това е. Сливат се. Те се сливат - Човекът и Планината. Красиво е. И въпреки това тя си остава цяла- горда и красива. Да позволиш на някой да те опитоми - както онази лисица... За да се слееш с него...Да ги има заедно.
Сега с други очи гледам на кривите нивички тютюн,чочнати в най-причудливи форми по склоновете. А над тях величествените борове.