автор: kris1

Щом почувствам се самотна
и тъгата ме налегне,
започвам стихове да пиша
и чувствата горестни аз да описвам.

Така в стих подир стих,
аз душата си изливам,
когато болката в гърдите,
преминала е в спомен тих.

А сълзите горещи от очите мокри,
изсъхнат върху листите ми бели,
уморени от това, което са видели,
докато в очите ми са те живяли.

И така чрез стиховете посветени,
на сърцето и душата наранени,
разказвам за мечтите съкровени,
които мечти за мене са отдавна забранени.