автор: Moonlight

(другата страна на медала)

Не ми се празнува, не и сега.
Притиска ме нещо, тежи ми тъга.
Сърцето ми не е както преди.
И ти ме обичаш, но и теб ти тежи.

Зная какво ми е.
Чувствам се стар.
Сякаш не спирам
да нося товар.
На раменете ми нещо
ужасно тежи.
Свят,
изтъкан от мечти
и лъжи.

Още хлапак, и на теб обещах
С пълни шепи звезди и вълшебен прах.
Коне, пирамиди, реки, планини,
Кораби, палми и горещи земи.

Изпълних ли всичките тези мечти?
Лъжец съм, единствено дадох ти аз
Сърцето си, пълно със горест и страст,
Ръцете си, пълни с любов и със гняв,
Момче и момиче, вече големи,
А ето ме днес, накъде да поема?

Ела с мен, любима, сега ще празнувам
Защо пък отново да не полудувам?
Ела, нека пуснем сърцата на воля
Веднъж се живее, не ми трябва покоя.
Бъди пак до мен, бъди само моя.
А аз ще съм пак твойто мило момче
Не на двайсет и две
Но какво от това?!
Душата танцува, а важна е тя!