1.
ОТНОВО СЪМ ПРИ ТЕБ - ЩАСТЛИВА,
че обичам сините ти рамене,
опънати в безкрая, към недостижимото.
Прекрасно е, че виждам пак
очите ти - зелени нощи,
събудени от плясъка на нечии криле.
И шепота на вечните неща
във устните откривам още.
Отново съм при теб - с любов
достигнах хладните ти брегове -
щастлива, че обичам теб, море.
2.
ГОЛО Е МОРЕТО, ГОЛО Е...
Като пуст подиум след модно ревю.
Всички стъпки от боси крака изчезват наесен.
Само птичи перца се пилеят.
Дефилират на воля криле
и говорят на вятъра...
Как е голо морето без хората,
мисля, че казах на себе си.
И в сърцето ми прозвуча Дебюси.
3.
БЛАГОДАРЯ ТИ, МОРЕ,
ЧЕ ТАКА МЕ ПОСРЕЩАШ:
с вечно спокойствие, с вечната нежност
и не ме питаш защо съм се върнала,
и не ме питаш защо съм отсъствала...
Малко рапанче и шепичка миди
взех си от теб преди години;
днес тази снимка е спомен далечен,
спомен за лято и гларусен шепот.
Днеска, море, искам нещо от тебе:
сол от водата ти в мен да полепне,
пяна, от бялата, да ме залее,
пясък в краката ми вълна да отсее...
Тъй да осъмна - свободна, незнаеща,
че сезонът се свършва, и плажът.
Само ти си извън суетата.
А поетите се завръщат налято.