автор: meiia

Така ли не си забелязъл,
че винаги идвам последна?!
Ти, обикновено, си влязъл
преди любовта да прогледне.
А аз...все се лутам сама
и с нея редовно се срещаме.
Тя, любовта, по мрак и тъма,
е странно добра и невеща.
Сговорчива като малко дете,
не реди удивителни остри.
Пита за всичко, сякаш плете
фино на доверието мострите.
Водя я с мен, но ти не мисли,
че едно сме, че я обичам.
Преди любовта си влязъл ти.
След нея-и аз. Просто...
мъничко И приличам.