автор: victoria

Очите ми изтляха в мрака,
за утрото несъмнало във мен,
една надежда, птица плаха,
прокрадва се към бъдния ми ден.
Витаят в мене тъмни сили,
а розова дъга навън кръжи,
две птици са се устремили,
летят към забранени висоти.
Една сълза изтича във простора,
от нея свята светлина струи,
добри бъдете, вие мили хора,
и нека, нека всеки им прости.
Как искам като тях в безкрая,
да полетя на слънчеви криле,
и волно там да прилаская,
прииждащите светли ветрове.