автор: kuklara

Това да си здрав физиологически,семейно и покрива ти да не тече а пък сън да не те лови-не е на добро.Нищо да не си правил цял ден и като си легнеш вечерта да се въртиш като бръмбър над дисплей, докато слънцето прогони месечината и ти се опули от прозореца е жива отврат.
Да кажеш че е от безпаричието-с него Манол Скаличката е свикнал, като българин с дрехи втора употреба.Никакъв проблем не му бяха,щото никога не ги беше имал.Не че нямаше идеи,ако паднат от небето как да ги одесетори че и повече.Не че беше мързелив и честен като стара мома.Но като знаеше точно кой има и на това отгоре нито на заем дава от тях,нито черпи,нито пък прави нещо с тях, а само трупа,трупа,трупа.
Как да заспиш,откъде да дойде тоя сън?Отвън или отвътре?
Чак в събота сутринта точно в първи петли без петнайсет една тлъста мисъл се промъкна в мозъка му като муха месарка в кухнята на "Шератон".Очите му се притвориха блаженно и тялото му се отпусна в сън като платноходка в пълно безветрие.
Привечер изкочи от леглото,готов за действие,като млад момък за първа брачна нощ.Напръска суратя с минерална вода,защото другата пак беше спряла,тегли една контра,усмихна се в огледалото загадачно като Джоконда и потъна в сумрака на курортното селище като арабин в казино.Краката му сами го отведоха в тото-пункта.Взе един еденичен фиш,сгъна го така че като пише на екземпляра който остава в него да не остава нищо отбелязано,зачеркна шест числа по избор,пак го сгъна,плати с последните си стотинкина тотаджийката,върна му тя неговия подпечатан и номериран,но празен отрязък и се прибра в къщи щастлив и доволен като партиец от събрание.Наяде се зверски,мушна се в леглото и продължи да отмъщава на безсънието до другия ден 18 и 30 часа.Включи телевизора точно навреме.Пропусна да запише числата от първо теглене, но за второто бе концентриран и безкомпромисен.Записа числата спокойно,точно и уверено.Провери ги два пъти,увери се че няма никаква грешка,извади празния отрязък от фиша си и с молив невероятно нежно попълни квадратчетата на печелившите числа.Огледа фиша от всякъде, сравни го със стар.Всичко бе перфектно и идентично.Огледа се в огледалото.Образът му го заслужаваше!Направи кахърна физиономия и потегли към махленския гараж,където по неписана традиция нямаше отсъстващи.
Тайфата,както обикновенно,беше подкрала от обяд.Дончо Камбата,собственник на на гаража с гръмкото име "Титаника"разрешаваше консумация и с материали на клиента-така че жадни хора нямаше.Горнооряховската печка тип камина също бумтеше.Няколко пайнерски плаката оформяха интериора и гледаха сластно в касетофона който бълваше чалга и доверие.Манол се сля с гаражната атмосфера,като гайда с чеверме,отвърна на два три поздрава,усмихна се на някоя и друга закачка,седна кротко на неговия си стол и зачака безмълвно кой ще му текне на сърце да освежи празния кът на масата пред него.Не му се наложи дълго да чака.Колю Майката влезе моментално в ролята си.
-Йолки Палки Скалалазко,какво си клюмнал като директор на банка пред кредитен милионер.Тука сме само мъже и жени ,други хора няма.То даже и жени няма, ама пиене се намира.Удари едно и кахърите ги пиши на външния дълг.-Руските думи бяха подарък от жена му,тотална рускиня.
-Ако искаш хаира да е пълен майка,черпи и едно безалкохолно,защото като съм алпинист това не значи че съм алкохолик.
С периферното си зрение Манол видя ироничната усмивка на Митю Крънкела,точно тоя дето има пари и в петък му отказа заем.Това човекоподобно беше стиснато като пенсионерка в секс-шоп.В цялото заведение само той си беше поръчал мезе и хапваше от него толкова бавно и нахално,без да предложи на никой друг.колкото и гладни очи да го гледаха ,не се и задавяше гада.
Манол си клъвна ракийката,подслади се с жълта лимонадка и попита леко надвиквайки пайнерката.
-Някой да е записал числата от тотото?
-До секундата идат-обади се Дончо Камбата и по вътрешната връзка чукна по водопроводната тръба в особен ред..-Моята жена и задълженията си знай и морзовата азбука владей.
Не мина и минута и на вратата се появи малката Камба с бял картон в ръката, на който Камбовица бе записала числата от тотото.Проверката на фишовете бе установена традиция всяка неделя.Един по един гостите приближаваха до картона,правеха каквото си правеха,теглеха една майна,смачкваха на топка фиша и го хвърляха в печката.Манол помоли Колю Майката да види вместо него,защото си е забравил очилата и заговори нещо незначително с Пантата.
Майката,проверявайки фиша,най-напред застина като препарирана мумия,после се разтрепери с магнитуд7,8 по скалата на Медведеви нададе вик от който можеше да започне чирпанска патаклама.
-Майка Йолки бухалки,до петото число съвпадат.Нататък не мога да видя,щото ми се замъгли погледа и ми се разтрепериха ръцете.Има ли доброволец?
-Дай на специалиста, Майка!Щом е за тото яз съм насреща.-Обади се Железан,пенсионираният тотаджия на селото.
Огледа той фиша от всякъде,провери дати,печати,кой тираж е и накрая отсече:
-Двайсет години в тотуту съм раптил,толку улучена шестица в ръката си не съм държал.
Настана пълна тишина.Касетофонът спря от самосебе си.Камбата избърса лицето си с най-мръсната кърпа и пророни:
-Що точно на него бе мамка му и късмет.
-Що са бъзикате сега?Толкова ли си няматедруга работа?И кога се наговорихте.То ако се падали така шестици,аз всеки ден щях да пущам тото-С пълно безразличие се произнесе Манол.
-Иьолки палки майка,джак пота майка!Сбогом бедност,мара ба живот.Жизнь ета си е направо лайф.Ти си Маноле друг няма.
-Не вярвам бе!
-Какво да направим да повярваш?-Попита Камбата,докато фиша минаваше от ръка на ръка.;
-Някой да го занесе за проверка на тотаджийката.
Малката Камба бе екстрадиран на секундата.В суматохата дори и Манол не забеляза как Митю Крънкела се е преместил плътно до него и дори му е сложил виличка за мезето.В задимената обстановка напрежението достигна чернобилска точка.Всички погледи бяха вперени в Манол,а неговия в чашата.
-Шестица е!-Прониза тишината гласът на малката Камба.
-Майка, да я подфатаме.-Изрева Майката като същинска боримечка.
-Да еба и живота му,баш сига ли са случи като нямам и една стотинка-изпсува Манол.
-Ще пишиш бе скаличко,обади се Камбата с мисъл да не изтърве поне оборота.
-Не така-отсече Манол-Който ми даде сега назаем,в сряда като ги дадът,тройно ги връщам.
-Спокойно!Само спокойно!-Нежно прошепна до него Крънкела.-Човекът, който ти трябва е до тебе
-Ти нали в петък нямаше?-Учудено попита Манол.
-Днеска ми върнаха едни хиляда долара.
От тук нататък историята се завъртя с бясна скорост.Всички си спомняха до другия ден до обяд , макар че историята продължи до сряда сутринта.
От Хасково бе докаран цигански оркестър.Като местни патриоти компанията не остави нито едно питейно заведение в Минерални бани не посетено.Крънкела единствен се пазеше трезвен,прибираше сметките за да знае колко е платил и колко ще получи в троен размер.Манол дори му обеща като по оправен човек да даде парите на него,а печалбата дето ще я изкара с тях да делят.Кой колкото пари поиска назаем от Манол му бяха обещани.В сряда,на зазоряване всичко приключи в центъра пред кметството със общоселско хоро.Силите стигнаха до тамГероите каталясаха и кой с роднинска помощ,кой сам,докретаха до постелите и се неутрализираха.Само Крънкела не го хвана никакъв сън.Изчака до осем часа вечерта,когато по новините трябваше да кажат колко е джак потът от шестицата ,второ теглене.Чувстваше се отговорен за парите.
--В тиража от второ теглене шестици няма.-Ясна и категорична беше дикторката.
Радиоапарата бе разбит на хиляди парчета като с миксер.Полови поздрави получиха освен всички роднини на Манол, но и цялата му махала и селищна система.Ударът бе окончателен.
На другия ден сутринта,малката Камба почука на прозореца на Манол:
-Бат Маноле,Чичо Митко ма прати да ти кажа че той отрано разбрал, че няма шестица ,ама искал да почерпи за здраве.
-Много здраве да му дава Господ.Хубаво почерпи-Отговори Скалалазката ,обърна се на другия край и продължи да се радва на излекуваното си безсъние.