автор: melanholia

Две очи , спрели поглед
върху камината отсреща.
Две очи , галени нежно
от пламъка трептящ.
Две очи гледат тук ,
но сякаш са далеч.
И в тези очи младост кипи,
но са тъжни, затворени дори.

Шарен е светът ни ,
но за тях - черно-бял.
Само един цветен спомен
и той почти избледнял.
Едно сърце тупти в гръдта,
но пълно с горчива тъга.
Една трепереща ръка студена
към бутилката вино посяга
и поредната глътка
болката притъпява.

Но до кога ?
Отива си вече деня ,
изгонен от нощта.
Тихо мрака града прегръща ,
а радостта не се завръща .
В тази нощ теб пак те няма ,
затова живота е просто драма.
И дори надеждата
вече отдавна я няма !