автор: pale_with_fear

Сезонът на лебедите отмина,
понесъл в себе си единият
към свое далечно мълчание,
а самотният лебед
безмълвно таи във кръвта си парчетата.
Сам с тишината,
обречен на спомени от мили далечни вълни,
под сведено синьо небе,
изрисувало облаци нежни в картина .
Познати далечни пътувания
с топлина и надежда -
до деня,
в който тайнствата се превръщат
в болезнено време.
Отронва си самотникът от залезите песъчинки
със аромата на отминали топли лета -
затваря ги в раната - тайник
до ляво строшено крило,
а в сухите тъжни очи притаява неми въздишки...
И не му се завръща обратно
в мълчаливото пусто гнездо,
и се рее с душата си във горчиво море...