танцувах танго..
в следобеда.....
в шумния следобяд танцувах в червени панталони..
прегръщах отражението си.....to the end of love
две напред, една назад..
отражението избледняваше..
трябва да се уча да танцувам сама
в шумния следобяд танцувах в червени панталони, спряла времето
някъде по средата на лятото
никак не и бе лесно на Madeleine, но тя събираше сили за да се събуди, толкова дълго време бе сънувала един и същи сън, че тялото и свикваше бавно с движенията на събуждането, потрепването на клепачите, отварянето на очите, движениято на лицето..
първо раздвижи китките си, после ръцете и чак след това тялото и бавно стани Madeleine - и казвам
какво е времето..
какво е разстоянието..
и какво значение има мястото Madeleine, когато има някой който да те чака
и какво е лятото, когато все някога ще има есен
и някой който да те чака Madeleine - и казвам
танцувах танго..две напред, една назад..
в шумния следобяд танцувах в червени панталони..