автор: aksioma

Виждаме това което нашият мозък ни избира да виждаме.Казвам на някой, че съм красива жена.Аз съм си най обикновена жена подобна на милионите други жени, но представата за мен вече е създадена.Красива.Всъщност да си обикновен човек е най трудното нещо на света винаги съм го твърдяла. Лесно им е на необикновените, виж на обикновените никак не им е.
На три без коз играта спи и манша ти е в кърпа вързан.Като си направиш маншовете и робера ти е вързан.Ако го искаш.Един робер можеш и никога да не го направиш.Какво печелиш ли.Печелиш време или печелиш живот.Такова било и последното желание на един осъден на смърт.Нещо като анекдот е.Но е вярно.Най вече ако си осъден, а си вкопчен силно в живота.Виж ако играеш на импове е различно, но това е друга история със задължения за която ще разкажа друг път.
Той имаше малко бяло кученце и много го обичаше.Малкото бяло кученце също го обичаше.Той нямаше кой друг да го обича в тази къща в която понякога човек е самотен сред много хора.По скоро не понякога, често е самотен или почти винаги е.Кученцето умря от преплитане на червата и той го понесе тежко.Нещо в него умря заедно с малкото бяло същество.Решение имаше, той бе умен човек и с порив да подреди по същия начин нещата си взе друго малко бяло кученце, което си приличаше като две капки вода с предишното.Кучетата когато са от една порода си приличат и можеш да си намериш друго изглеждащо досущ еднакво на първото.Новото куче беше и не беше като старото.Имаше друг нрав.Лижеше го по ръцете и това го дразнеше.И тогава той го намрази.И тогава болката по старото куче стана още по силна.Няма заместители на любовта.Живееш я докато е жива.После остава последното желание на един осъден на смърт, да играеш цял живот една игра която може и да не ти харесва, но си е начин да живееш дори и нещо да те дразни.Ако това да живееш после някак си е някакво успокоение за един умен човек.