автор: Marta

Май беше юни, привечер,
един дъждовно-летен ден
не помня утре или вчера,
на изток или пък в неделя,
на пръсти или пък на сън,

по път фенер - червен на звън,
звънът - чинелен чини ми се
и с намек лек нагризан грисен,
отдясно пясъкът лежеше охладен,
без силикон и без тела с тен.
Морето бе заметнало поли,
и миеше брегът на две -
на три,
е, миеше, но повече ревеше,
ревът му бяла пяна беше
и биреното бяло беше пяна,
от цацата май нищо не остана,
намерихме си катерица ли?..
Чинчила! -
тук пяната подробности изтрила,
чинцано нямаше и липсваше текила,
но Чичолина там се вясна -
(*не е била?)
с
лед джина
джинове витаеха и пари
и в синьо паметта ми се опари.
Във гръб вървеше първенството
със салата,
морето се плацикаше в главата,
един изневери - с една ракия,
салфетка и картофена чиния
на масата от смях и говор тежка,
а бирата не беше още грешка,
и кухнята не беше тоалетна
това в последствие разследване ни светна.
...
поуката-
Не пийте младо вино с бира,
чинчили, чили, Чичолина,
а после и Висоцки, Окуджава...
земетресение след туй настава,
и трябва ви добър часовникар -
/пожари се гасят с още жар/.


* питам аз