автор: Silver Wolfess

Прохожда звукът полусънен.
И плахо
разсъмвам във тъничък вик светлина.
Възкръснала струна.
Сега съм кипарис.
И винаги тук съм била.
На брега.
И странно е някак.
След пълната чаша,
изпит примирено до дъно пелин,
как слънцето спира в зеления в ирис
да видя с душата света, че е жив.
Отляво ме слага.
Под ризата жарка.
Взривено безмълвие.
Цяло гори!
Попътният вятър разгъва платната
и песен заприда от морски треви.
И тебе ли, мен ли от ноти събирам?!
Кръщавам посоките,
после - небе.
В рибарските мрежи ни връзва съдбата,
но песен за обич
не може да спре.
Разчитам в акордите твоето име,
в синкопа неравен изречен си ти,
във песен, в която до край ще останем -
кипариси светли
със обич в очи.